събота, 16 април 2016 г.

Моите деца слънца !

Радост е да станеш жена, щастие е да станеш майка, блаженство е да станеш баба! Силата да си коренът на дървото на фамилията е отговорността и ОБИЧТА ... Силата да претворяваш смразяващата болка в любов , за да опазиш поне едното си дете е осъзнаването ,че смърт няма не съществува, че смъртта е преходът от един земен свят - в света на Светлината и Всемира, където няма болка, болести и страдание !Моят дълг е като майка на тази фамилия е - аз да давам сили и кураж на чедата си и да се моля за тях, които са на Земята и за любимите ни създания, които отлетяха в Небесата .......
Питаха ме - Как оцеляваш след тази неочаквана и тежка загуба на детето си ?....отговорът ми е - Чрез ЗАНАЯТА, така претворявам раздялата ни в творчество и надежда оповавайки се на Когото трябва! ...Сядам от ранни зори до полунощ и творя красота, сядам на станът - за да концентрирам мислите си в тъкането, защото когато създаваш красиви неща ти излъчваш позитивна енергия, спомняйки си за хубавите мигове и изживявания. Така ДУХЪТ на детето ти е по - спокоен и пътят му към Творецът е светъл, а Той знае как да си я посрещне и как да се погрижи за нея! Силата ми е, чрез вярата, обичта и надеждата!
Срещата с детенцето ми и моят любим и близките ни е неизменна и следва отново някога ... ей там високо в синият безкрай - да се прегърнем с огромна обич и да разберем, че Велика е милостта Всемирная !

--------------------------------------------------------------------------------------- 
.