Преди десетилетия стопаните са отглеждали много стада с овце, за да изхранят големите си семейства и да се обличат и обзавеждат домовете си ! Жените и момите използвали вълната, да приготвят ЧЕЙЗИТЕ на бъдещите булки - невести, което означава всичко което е било необходима за облекло и за подредба на стаите в къщите, те са го тъкали на станът - платовете за дрехите, чергите за пода, завивките - одеала и китеници, пердета за прозорците и халища с които в най - студените знойни нощи са се завивали. Тогава не е имало магазини, от които да купуват необходимото за младото семейство. Момиченцата са ходили само до 4 клас в местното училище и непрекъснато са помагали на своите майки и баби. Родителите им са показвали умятностите на своите баби и дядовци и предци, така препредавали знанията от златната съкровищница на занаятите и традициите на своите деца, които поемали огънят на занаята "Тъкачество ".
Но........за да се тъче на станът - трябвало да се подготви преждата за стана - първо пране, после чепкане, после дарак и идва преденето на хурката - чак тогава може да се седне на стана с изпредената прежда, ако лятото е наснована и е вдяната основата в нищелки и бърдото .
Бабите и майките учели девойките - как да перат вълната в големи казани над огнището с горящите дърва, било топло и светло и красиво наоколо - искрите от огънят хвърчали и осветявали двора ,чувало се пукота на съчките и жените с големи точилки или дървени дълги бъркалки разбърквали вълната, за да изпадат мръсните частици от кошарите и овчиците. Когато водата се позатопляла те загасвали огъня и оставали вълната в казаните, за да се уталожи мръсното на дъното. Чак на сутринта изцеждали вълната и с големи плетени кошове натоварени на каруците отивали на река Тътлъ дере (означава сладка вода и преминава през с.Калавелово ) - тя е приток на река Стряма.
Каруците с хората и вълната са се качвали на Славова ливада високо в Средна Гора, където е чудна красота, природата е великолепна реката шумоли, птиците пеят, пъстърва скача във водата при поемането на въздух, дърветата и склоновете са в пъстроцветието на нюансите на зеленото ! Стопаните слагали кошовете сред течащата бавно, ромоляща кристално чиста вода в реката .
Часове наред изпирали вълната до снежно бяло, пеели чудни песни и дори животните спирали да ги слушат. Девойките простирали вълната на тучната зелена ливада, а мъжете приготвяли голямо огнище, като поставяли овални речни камъни във вид на кръг, което изобразява силата на слънцето и наклаждали огънят докато жените и момите перат вълната .
Децата тичали нагоре по реката и гонели пъстървите, които подскачали в чистите води на река Тътлъ дере, после хващали рибките, които се криели под камъните, където имало и много раци .
Някои от децата познавачи на гъбите тичали по склоновете на планината да ги открият и носейки ги в кошнички, се хвалили кой колко повече е събрал за обяда.
Глъчката от детски смях и омайните песни на девойките и техните майки огласяли Средна Гора, бащите изчиствали рибата и преглеждали гъбите да няма някоя отровна ....На огънят слагали ламарини, на които приготвяли чуден обяд - печени чушчици, лучец, рибка, гъбки и червени рачета !
Ей....ей...каква трапеза подреждали жените на белите дълги тъкани месали и върху многоцветните черги!
Водата ледено студена изворна, а то изворчета колкото искаш наоколо.Дори съвестни хора и чешми бяха изгради на няколко места по Пътят на Средна Гора, хвала им !
Момченцата припкали и с кратунки или стомнички носели чудна вода, докато майките и каките им перели и простирали вълната на зелената ливада, за да изсъхне за 2 - 3 часа .
След това настъпвало веселието от много месечната работа - отглеждане на овците, постригването им и прането на вълната !
А на есен, когато свършвала кърската работа по ниви и ливади, жените и момите сядали да ЧЕПКАТ вълната на чепкалото - ,дървен уред с високи около три - четири пръста остри, много остри зъбци - на които те внимателно с разтегателни движения настрани разтягали снопчета вълна - докато това снопче не стане пухкаво като облачета.
Когато чувалите с изчепканата вълна били готови, бащите или дядовците ги носели на ДАРАК, който до изчиствал вълната, като я въртял на обемисти кръгли валове с набити на тях много шишчета, които чистили и разпухвали вълната. Излизайки чиста и пухкава от дарака - даракчията я намотавал на КАДЕЛКИ.
Жените и девойките слагали каделките на ХУРКИТЕ - това е дървена пръчка изваяна на струг или на ръка в красива форма, на която се завързва каделката...Тази хурка се запасва в колана на пафтите - чепразите на кръста на носията или в извивката на рамото на фустанелата, за да бъде УСТОЙЧИВА и да не пада при преденето и започвали чевръсто да изтеглят с въртеливи движения фините нишки от каделката в тънка нишка - така се преде и от вълната се получава преждата за плетиво и тъкане.
Много вечери на светлината на газените лампи те се трудели, за да изпредат прежда и после да ги изтъкат на станът.
Вечерно време се събирали млади и стари на СЕДЕНКИ, където едни плетат пуловери и жилетки от изпредената вълна, други плетат чорапи на 5 шиша, други бродират ризите или покривки за маси, някои плетат милята ( мрежестите покривки ) за масите на една кука, други предели на хурките, десети тъкат, ако в дома има стан.....защото не всеки е имал стан, те са си го давали на заем за няколко седмици от къща на къща.
Младежи красиви и напети идвали на седенките при белене на царевица или при станът и си харесвали по някоя мома за невеста, знаело се коя е чевръста и на коя мома е с по китен и богат ЧЕЙЗА !
С този чейз момата отивала в дома на момъка, след като ги венчае попа на селото. С него тя ПОДРЕЖДАЛА новият си ДОМ - черги на пода, китеници, халища, пердета тъкани, кувертюри за леглата, ковьорчета за стената, тъканите кенари на стана за булчината риза, за ризите на свекър и свекър на деверите и зълвите и за своя любим мъж, са тъкали девойките с майките и бабите си !
Подреждала булката китните си носии, които си е тъкала на станът, с бродираните си нежни ризи за фустанелите и сукманите. Всичко, което е избродирала и изтъкала е носило светлината на обичта и целомъдрието й, на трудолюбието и сръчноста й - ех ... какви моми са били тогава нали ?!
Именно затова още, когато се роди девойче - още от люлката му, детето е на дни и вече майката и бабите започвали да правят чейза й !
Когато стане на 4 - 5годинки са го учели да бродира и да чепка вълната с по големите от нея.
Децата са учени на трудолюбие от мига на прохождането им ... я по градинката, я до майката, я до бабата и дядото. Такъв е бил живота на пре предците ни ...... Живот изпълнен с много труд и веселие, със седенки и задявки , с предене и тъкане ! Живот на свободните и здраво мислещите хора, които са били добри, обични, себеотдайни и са се подкрепяли в радост и нужда!
---------------------------------------------------------------------------------
Първият урок, който провеждах с учениците ми по "Тъкачество" в Школа МайсторчЕта на Сопотски Еснаф - бе тази приказка за вълната ...
Учениците независимо от възрастта и цвета на кожата, защото са идвали по 30 - 40 деца повече от 2 - 3 пъти и от Американският Колеж в София и там децата са от много държави и различни континенти - Африка, Азия, Америка и Европа - урока си започвам винаги от стадата овце и добива на вълната - пране, чепкане и предене - като на дела ПОКАЗВАХ КОЕ КАК СТАВА !
Чак след това ги водех на станът за обучение по "Тъкане". .
Всичко, което описах за пътят на вълната, но в минало време - ние с моят съпруг майстор тъкача Божидар и наши приятели, които ни подкрепяха по пътят на занаятите, сме го ИЗЖИВЯВАЛИ В ИСТИНА на Славова Ливада в Средна Гора планината над село Каравелово, което се е гушнало в диплите на нейните склонове!
Ех .....незабравими години на радост, веселие и трудолюбие! Желанието на Божидар бе - да изучим от дъното на съкровищницата, как е било и как става всичко!
Благодаря също на старите хора около нас, които живееха когато си купихме къща в с.Каравелово, те с радост споделяха и показваха всичко с такова желание и себеотдайност .........Милите вече са в небесното царство, но аз няма да забравя добрините им .
Прекланям се пред отец Васил, които пет (5) години подред ни дар даряваше вълната от стадото си ! Светъл ти път отец Васил !
Това, което разказвам на учениците си, съм го изживяла в истина и говорейки им с жар и плам, по малките деца ме гледаха и слушаха с отворени уста и искаха след месеци пак да им разкажа " ПРИКАЗКАТА НА ВЪЛНАТА " .
Именно затова тази сутрин се сетих и я изписах, за да си я препрочетат, когато пожелаят ..Радвам се, че открих и тези снимки , за да се види и с очи преденето на хурка .
Обичам ви скъпи мои тъкачи, малки и големи - надявам се някога и вие да изживеете такава приказка на вълната в истина ! И ви пожелавам после и вие да я преразказвате на вашите ученици!
Надявам се, че ще продължите Пътят на тъкачеството и ще опазите Огънят на този ценен занаят !? Бъдете успешни и можещи, като предците на България, аз ви вярвам и се надявам ,че вие сте достойни български наследници на Златната Съкровищница на занаят "Тъкачество" ! Обичам ви!
текст:Ренета Стоянова
10 май 2016 година България
...................................................................................................................................
.
На ЧАКРЪКА навиваме цевички с преждата за станът !
Близо до ръката
на Рая на педя от цевичката е ЧЕПКАЛОТО - дървеното с големите остри
метални зъбци , там се чепка вълната за да отиде после на ДАРАК, които
изчиства вълната и я прави на пухкави кадели.От тези КАДЕЛКИ ще предем на ХУРКА тънки нишки прежда с дървено вретено, за да стане на прежда и да тъчем след това на станът ни !
