понеделник, 23 януари 2017 г.

Бродирам стъблата на Розите, след изтъкаването им

.Много приятели от Латино Американските държави - Аржентина , Мексико , Чили и други ....се интересуват от Новата техника , която аз направих през 2004 година и работя с нея и я усъвършенствам, вече 12 години Това е моя СТИЛ и МОЯТА ТЕХНИКА ! Ето,че вече и ПОКАЗВАМ ОТ ГОДИНА с онлайн уроци на всички интересуващи се - КАК тъка и КАК работя на стана... Дори и КАК след като изтъка на стана 15-20 сантиметра и след като и ПОДСТРИЖА, като фризьор китчетата - ресничките , за да имат овал , форма и светлосенки моите Рози и пъпките с розички и листата ...показвам вече и КАК БРОДИРАМ с игла- гоберка, стъблата на Розите в картините ми ! Мисля си , че там в Америка ...нашият стил на КИТЕНЕ с реснички, е напълно непознат...Поне до сега не съм видяла, те да редят реснички - китчета , обикновено използват пълнеж и обем, като слагат под пълнежа на дървета или стъбла допълнителни ленти и усукват вълната върху лентите.За сега тази информация имам .... Питат хората и се интересувам и то много активно. Впечатляващото е , че за близо месец на другият ми профил Rene Art- получих над 850 покани за приятелство именно от Латино американските държави.... И всички питат: - КАК тези картини са тъкани на стан ??? За тях е ЧУДО на чудесата . Дори над 8 майстори тъкачи от там - искат да купят моите учебници с Новата иновация! Това е хубаво ...но не съм ги написала тия учебници за Новата Техника - трябва ми професионалист фотограф и преводач на испански или английски. За сега им казвам - Така си мога и така си тъка - по чисто българска нова иновация в ,,Тъкането" на хоризонтален стан. Това мога и това си изработвам .... Затова и днес направих експеримент - да снимам сам сама, как правя поне бродерията....Е, дано съм успяла ...Знайте,че НЕ е лесно сам да твориш , че и сам да снимаш едновременно ръцете си и иглата гоберка, с преждата зелена мохер ...Нали, приятели ? Снимам всеки ЕТАП от тъкането, за да им пращам Онлайн Уроци по целият свят , като кореспондирам с над 7 хиляди хола , а може и много повече ...не съм ги броила ...Дано и те успеят да разберат - КОЕ и КАК става - за да продължат Пътят ми! Все пак са майстори тъкачи и то с големи ИМЕНА и чудни картини!Аз вярвам и се надявам на това .... За мен времето на отлитане в Небесата приближава, времето отмерва вече миговете ми на Земя.... с дни и с минути .. Дано тази ИНОВАЦИЯ в ,,Тъкачеството" се УСВОЙ и се ПРОДЪЛЖИ ! Не съм заинтригувана от български пари , нито от евро или от долари, нито от създаване на мой ПАТЕНТ - НЕ ТОВА е желанието ми ....НЕ !!!! Моята мечта е да оставя ДАР - моите скромни знания и умятности и уроците от моят УЧИТЕЛ и любим съпруг Божидар, към който се отправям ....там във Всемира скоро ! А за другото - има Кой да гледа и има Кой да си отсъди ! Не славата съм на Земята и не парите са моят приоритет .... Мечтата и бляновете ми са - ВЪЗРАЖДАНЕТО и СЪЖИВЯВАНЕТО на ЗАНАЯТИТЕ в България - за които работя, творя и се развивам и създавам - вече над 47 години,както в София моят роден град, такаи в приказната Розовата Долина ...... .Амин! ----------------------------------------------------------------------- .
.

четвъртък, 19 януари 2017 г.

Трета статия за мен, но с нейзвестен автор и без мое участие ...януари и 2017 година

Статия във вестник ,,Минали години " от тази седмица в 2017 година! Благодаря на журналиста или журналистката за тази статия, които не познавам ! Дори аз съм впечатлена от тази статия...жалко че не мога да я прочета ......Приятелка от София, ми изпрати тази снимка на интервюто ....Дали не е от журналистката на БНТ1 Станислава Христоскова !? За статията във вестник ,,Марица" от 13 декември 16 година зная и я имам, но какво ли пише в това интервю...за което нямам информация от кого е писана и то без мое участие ... --------------------------------------------- .

Втората статия ...за мен от 13 декември 2016 година вестник ,,Марица"

В истина дадох интервюто , на откриване на Изложбата ни Базар , на 1 декември 2016 година в Етногпафски Музей ,,Бухалов Хан" -Карлово !Все пак статията е написана ,близо до казаното от ме Вестник ,, Марица" от 13 декември 2016 година - брой 285 - Благодаря на журналистката Цветана Георгиева от Пловдив -------------------------------------------------------------------- .

Първата статия за нас с Божидар , тук в Розовата Долина

.Първата статия написана за нас и творчеството ми в този регион на Розовата Долина- бе публикувана от човек , който дълбоко уважавам и ценя - администратор на Каравеловският Сайт г-н Петър Гагов! СТАТИЯ : ,,Божидар и Ренета Стоянови - талантливи софиянци в Каравелово" - юли 2013 година , Преди повече от 18 години софиянците Божидар и Ренета Стоянови напускат удобствата и суетата на големия град и се установяват в Каравелово. Купуват си къща на една улица със странния за село № 7-9 и се установяват завинаги, като започват да се чувстват каравеловци, повече от коренните жители. Пленяват ги необикновената природа, чистият въздух и неподкупната искреност на хората. Устройват къщата по свой стил и заживяват щастливо. Двамата са завършили художествени занаяти и тук намират вдъхновение за творчество. Убедени са, че занаятите са животворящата сила, светлина и храна за душата. Добри хора им подаряват стан, совалка и всичко необходимо, за да започнат да тъкат текстилни пана. Направата на пано изисква търпение и време, а когато го правиш с любов, то е удоволствие и голямо щастие. За изготвянето на една тъкан е нужен професионален опит, въображение, интуиция и емоция, взети заедно, а Божидар и Ренета ги притежават. Творят неуморно, темите са разнообразни. Но преди 11 години Божидар напуска този свят... Ренета не унива, напротив, с по-голяма упоритост и сила продължава започнатото от него. Тъче, преде, плете, бродира, шие... Създава много нови творби, някои от тях щедро подарява на познати и приятели.Има дарени текстилни пана на кметството, пенсионерския клуб, читалището и детската градина. В Каравелово тази смирена и крехка на вид жена, но с много висок дух и интелектуален потенциал открива свое ново влечение – народните носии, характерни с много богата орнаментика и елементи. Подаряват и една, втора, трета ... Така е запленена, че проявявайки женски усет и творчество започва да ги изработва. Добри хора отново и помагат. В къщата на Ренета гостуват много хора. Щедра е, подбира приятелствата, изградила е дискретен праг на взискателност и съвместимост с общуващите. С удоволствие показва творенията си и облича носиите, които притежава. Поддържа много добри съседски взаимоотношения. Странно за другите, но отива да помага на съседите си да берат рози с носия и е особено горда от това, защото така получава необикновена сила и желание за полет. Ето и мнението на Ренета за нейните творби: „Творенията ми са огледалото на мечтанието и бъдновението ми. В тях съм втъкала мечтите и надеждите си за „кристално чиста планета земя – за да бъде тя светлина”, надежда за съвършена красота, надежда за добруване и възход на човешката цивилизация.Станът - пристан мой стана, за да се смиря, за да се възродя – като Феникса от пепелта на злост, низост и негативизъм.Станът – занаятите като цяло са сбъднат блян, мечта и полет на духа.” Каравелово – това божествено място, дало на България няколко известни творци в най-различни области, е приютило Божидар и Ренета, за да ги зарежда и вдъхновява, да възродява и възвисява... Жалко, че Божидар вече го няма! Но Ренета продължава... Нека е здрава и силна, за да продължи да твори, бленува, мечтае и лети... и дано каравеловци - да оценят нейната щедрост и талант!" Текст и автор на част от снимките: Петър Гагов ---------------------------------------