петък, 16 септември 2016 г.

Размисъл за НОСИИТЕ

Наследници сме на род велик -  БЪЛГАРСКИЯТ,
 който е събрал през вековете  - златна съкровищница от уникални занаяти и творения! Автентичните носии, носят радост на очите и трепет на душата ми.
Докосвам се с преклонение до нежността и финеса на чудната дантела извезана от умятните ръце на жените от родовете.
Възхищавам се на пъстротата на цветята в нежните багри от палитрата на Твореца,избродирани красиво на сукмана и престилките, които са тъкани на стан и освежени в нежни багри и цветове.
Обличайки носия, се чувствам преродена и магнетизма от отминалите времена ме връща в онези прекрасни години на творчество и трудолюбие,на взаймопомощта на многодетните фамилии, на допирът със земята още с кукуригането на първите петли, с ръкоделието и то при притулената светлина на газените лампи и чак до лунните лъчи и красивият танц на звездите в полунощ!
 Възвръщам се към трепетните и игривите пламъци
 на огнището - дарявайки мека светлина и топлинка, заслушвам се в приглушеният дъх на спящите дечица и се чувствам щастлива докосвайки се до тези отколешни времена и събития.... Дори жената твори, само когато челядта заспи....
Преклонение и обич към тези творци на красота, нашите родители и предците ни баби, дядовци, каки и лели, чичовци и вуйчовци !
С почит и възхищение :
Ренета Стоянова
-------------------------------------------------------------------
.
.

Няма коментари:

Публикуване на коментар